Емиграцията и нейните размери

Българска емиграция означава демографския процес на изселване от Република България на българските граждани. Исторически може още в епохата на Възраждането да се проследи и по-рано, когато големи маси българи при някои от въстанията напускат пределите на държавата. Сред по-важните, в исторически план, български емиграционни вълни, са преселванията по време на османското владичество в Молдавия и Влашко, през 18 и в началото на 19 в. към Америка, след неуспешни въстания, след Първата световна война, след смяната в средата на 1940-те години на политическата система и през 1990-те след икономическия колабс.

Ако българите можеха да избират къде да живеят – в България или извън нея, 37% предпочитат втория вариант. Това показва социологическото проучване, проведено по поръчка на Европейския парламент. Но пълната смяна на средата е трудна стъпка и стресираща. Емиграцията предполага именно това – смяна на града, страната, езика, съседите, квартала, приятелите, колегите, трудовите условия, всичко. Затова има огромно разстояние между желания и реалност.

Сериозен потенциал за трайна миграция има сред хората на възраст 15 и 55 г. Очаква се 193 хиляди души трайно да емигрират към страни от ЕС, като в това число не се включва брак или съединяване на семейства, тъй като са твърде малко хората с такова намерение към сегашния момент – 1%. Потенциалните трудови емигранти са мъже – 61%, млади – повечето между 18 и 29 годишни, толкова и между 30 и 39 г., а само 24% са по-възрастни, 28% са с висше и по-високо образование, 18% с по-ниско, 55% със средно.

В България хората на възраст между 20 и 29 г. са само 15% и 17% са между 30 и 39 г. Западна Европа попълва липсата си на хора в най-активна трудова възраст, за сметка на емиграция като България. При ромите и турците са предимно намеренията за временна работа и нископлатена. 76% от хората за емигриране знаят чужди езици – 47% английски, 16%немски, 9% френски, по 5% испански, италиански, гръцки.

Кои са главните мотиви за временно или трайно заминаване извън България? За 54%, независимо от квалификацията, това е търсене на всякаква работа, 24% търсят съответната на квалификацията им работа, 13% – образование, 4% – туризъм или развлечение. Или за 78% от напускащите България главният мотив е да работят. Причината е в разликата в компенсацията в България и в много страни от ЕС на един и същи вид труд. Близо 2/3 от потенциалните емигранти са убедени, че в чужбина могат да намерят по-доходна работа при тяхната квалификация, отколкото тук, и едва 12% мислят, че не е така, т.е. мотивът им идва от трудността в родната страна да си намерят работа.

Средното месечно очаквано заплащане е 1650 евро. Очакванията за важните разходи са 350 евро за жилище, 293 за храна, 100 за всекидневен транспорт. Разликата е 907 евро между приходи и разходи. Очакванията за заплащане са силно диференцирани. Същевременно в България се смятат за много добри доходи над 1500 евро.

Интересът е към Германия, Великобритания, Испания преди всичко насочен, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Гърция, Австрия. Това е естествено, защото са най-многолюдните държани и с най-големи пазари. Преди рецесията като дестинация бяха Испания, Италия и Гърция. Очакваният приток от България към Германия е около 50 000 души. Съответното за Великобритания е 39 000, за Испания 20 000, Италия 14 000. 65% от вероятните емигранти възнамеряват с трудов договор да работят още от началото, а 11% – част от времето. Очевидната причина е, че регистрирането осигурява пенсионни и здравни права, предпазва от измама и експлоатация. Т.нар. социален туризъм за българите е практически непознат.

Масовата емиграция през последните две десетилетия и сега продължава и е екстремен фактор за демографската криза в България, „срив и катастрофа”, за радикалните и бързи деформации в социалната структура на обществото, утроява остротата на демографската криза, в злокобна спирала я завърта. Общият обем на напусналите след 1989 г. страната е около 1,2-1,5 милиона души, което 16% от общото население на България представлява или 25-31% в трудоспособна възраст. През последните 2-3 години допълнителен поток емигранти се регистрира към западните страни в ЕС:

1.от средите на медицински специалисти и някои професии

2.нова вълна от ученици и студенти емигранти, млади хора, които новия либерален режим изпробват за престои, пътуване, а постепенно в страните на ЕС и за работа.

Обратният поток от завръщащи се от емиграция в България е от порядъка на 10%, в сравнение със заминаващите. В демографска проекция, емиграцията удвоява отрицателния естествен прираст. Числото от 10 промила депопулация годишно е пареща „държавна тайна”. А точно в него проличава нашата екстремна ситуация в рамките на застаряваща Европа. Там е до минус 2-3 промила, при нас е 3-4 пъти повече реално. Устойчивите в Европа страни застаряват умерено, удържат населението си, не допускат рязко народностно-националната структура вътре в него да се промени деградиращо.

Докато в България става рязко застаряването, в остаряване прераства, спада катастрофално общото число на населението, оголваме от своята национална територия нарастваща част, образователната структура на населението рязко се влошава, също и социалната, производителната, в процес на ерозиране и изтласкване е българската нация.